Ποιήματα του Κ. Καβάφη μεταφρασμένα στα βουλγαρικά
Από τον Κ. Μαρίτσα
Κ. Καβάφης – К.Кавафис
Τείχη
(1897)
(1897)
Без
размисъл, без жал, без срамота
размисъл, без жал, без срамота
големи
и високи около мен построиха стени.
и високи около мен построиха стени.
И
седя и се обезнадеждавам тук сега.
седя и се обезнадеждавам тук сега.
Друго
не мисля: тази съдба разяжда ума ми;
не мисля: тази съдба разяжда ума ми;
защото
неща много да направя имах навън.
неща много да направя имах навън.
А
как не разбрах когато стените строяха.
как не разбрах когато стените строяха.
Но
не чух никога трясък на зидари или звън.
не чух никога трясък на зидари или звън.
Неусетно
навън от света ме затвориха.
навън от света ме затвориха.
Ένας γέρος (1897)
На
кафенето в шумното му вътре кътче
кафенето в шумното му вътре кътче
наведено
над масата седи едно старче;
над масата седи едно старче;
с
вестник пред себе си, без приятели.
вестник пред себе си, без приятели.
В
презираните мизерни старини
презираните мизерни старини
мисли
колко малко се е радвал на младите години
колко малко се е радвал на младите години
когато
е имал и реч, и красота, и сили.
е имал и реч, и красота, и сили.
Знае,
че остаря много, чувства го и го вижда.
че остаря много, чувства го и го вижда.
Все
пак времето когато беше млад му се привижда
пак времето когато беше млад му се привижда
като
вчера. Как времето лети, как времето лети.
вчера. Как времето лети, как времето лети.
И
си спомня как го е мамела тази Мъдрост;
си спомня как го е мамела тази Мъдрост;
как
винаги се е доверявал – каква лудост! –
винаги се е доверявал – каква лудост! –
на
лъжкинята която казваше; «Имаш време ти.»
лъжкинята която казваше; «Имаш време ти.»
Помни
пориви подтиснати; и наслаждения
пориви подтиснати; и наслаждения
толкова
пожертвани. На глупавите знания
пожертвани. На глупавите знания
всяка
пропусната радост сега се подиграва.
пропусната радост сега се подиграва.
…От
многото мисли и спомени за онова време
многото мисли и спомени за онова време
старецът
неусетно се замая. И дреме
неусетно се замая. И дреме
в
кафенето облегнат на масата корава.
кафенето облегнат на масата корава.
Δέησις (1898)
Морето
в дълбините си взе един моряк. –
в дълбините си взе един моряк. –
Майка
му, незнаеща, отива и запалва пак
му, незнаеща, отива и запалва пак
пред
Богородица големи свещи
Богородица големи свещи
да
са ветрове попътни, да се върне вкъщи –
са ветрове попътни, да се върне вкъщи –
и
все към вятъра се ослушва.
все към вятъра се ослушва.
Но
въпреки, че се моли тя и изпросва,
въпреки, че се моли тя и изпросва,
иконата
слуша, сериозна и тъжна в мрака,
слуша, сериозна и тъжна в мрака,
знаейки,
че не ще се върне синът, дето чака.
че не ще се върне синът, дето чака.
ΠΕΡΙΣΣΟΤΕΡΑ για τον ΚΑΒΑΦΗ, ΕΔΩ.
ΠΕΡΙΣΣΟΤΕΡΗ ΛΟΓΟΤΕΧΝΙΑ, ΕΔΩ.
ΛΕΞΕΙΣ-ΚΛΕΙΔΙΑ: ΚΑΒΑΦΗΣ, ΠΟΙΗΣΗ, ΠΟΙΗΜΑ, ΒΟΥΛΓΑΡΙΑ, ΔΕΗΣΙΣ, ΔΕΗΣΗ, ΤΕΙΧΗ, ΓΕΡΟΣ, ΜΑΡΙΤΣΑΣ
